Спомени от тишината
Ах, да бях те хванал за ръка,
Да бяхме тръгнали из непознати друми...
Да не слушах само хорската мълва,
Пълни с болка са техните думи.
И летен хлад след дъжд обилен,
Като студено слънце в зимен хоризонт;
Кълнях се уж да бъда силен,
Ала не намерих подходящия сезон –
За теб, за мен, за любовта,
И за мълчанието, а също и смъртта.
За да ги скрия аз далеч, на сухо;
Да ги съхраня, и да ги опазя.
А всичко бе невероятно глухо,
Ала не успях да спазя
Клетвата, която аз ти дадох -
Браво, как само те предадох.
И бягаш ти, далеч от мен,
Ала мълчанието във мен е още.
Ще го пазя аз като единствен спомен
И само нощем
Ще го вадя аз от сушината,
За да ме топли и да навява спомени за теб.
Спомени от тишината.
© Християн All rights reserved.
