21.11.2012 г., 13:11

Спомени от залези

944 0 0

в мигове
от мимолетни отражения
си спомням някои неща.
залезът
едничък е,
всеки път еднакъв,
може би дори е вечен.
в стаята бездушна
рядко гост допускам, но
още, още аз те чувствам,
скрит в дъха ми.
отвличам се
в свят неразкрит,
отпреди години, където
най-щастлива съм била.
и се рея в атмосфера -
любов, магия, сладост.
а небе над нас
свети тъй прекрасно;
облаци
шептят ми стихове
и връщат ме
на нашто място.
и искам всеки път,
макар и в мимолетни отражения,
да те вкусвам...
още колко ли ще чакам,
да се върна, да те върнат
облаците бели.
а ти,
мой белег,
тъй реален и красив си,
че будя се от теб...
ти тръгваш си:
умирам.
забравих любовта.
остана в онзи свят,
в този сън в реално време.
а ти си толкова
убийствено реален,
не зная как те пуснах.
но там, то там остана,
самотно без теб
и захвърлено от мен,
моето сърце.
и няма да се върне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилиан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...