2.12.2008 г., 15:58

Спомени по отминала мечта

1.5K 0 1

Спомени по отминала мечта
нахлуват в моята глава.
Сърцето пак кърви, боли,
за тебе страда, разбери.

 Животът, знам, не ще се спре,
продължава, ала накъде...
Нима щастлива бих могла да бъда,
ако с някой друг споделям  на живота пътя.
Нима мечтите си ще осъществя,
ако някой друг държи ме за ръка.
Нима към друг бих могла да се обърна,
знаейки, че само тебе искам да прегърна.
Нима на сърцето бих могла да кажа,
че от тебе трябва то да се откаже.
Нима съм се отказвала от нещо ценно досега,
нима не си за мен най-ценната мечта,
нима това е края,
нима дошло е времето да спра да си мечтая.
Нима, ако не осъществя мечтите си докрай,
ще има смисъл съществуването в този „рай”.
Нима „обичам те” да кажа няма да успея
и твоята уста...
нима не ще го чуя аз от нея.

 Виж, аз наистина ще спра да те тормозя,
ще спра да казвам туй, що мисля и мечтая,
ще спра да питам и гадая.
Да показвам, че искам да узная
какво за тебе крие се под думата „мечтая”.
Ще спра...
Ала да знаеш,
не ще успея аз да го направя.
Не ще успея в миг да те забравя,
но ако някак сили в себе си намеря,
единствено ще спра да ти показвам, че от погледа ти само...
цялата треперя.
 
И така... във заключение на цялото ми откровение,
съм длъжна да те уверя,
че любовта не може да се описва със слова.
Ала чуй и запомни:
Обичам те…
и това ще е за вечни бъднини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...