Спомени за отминалите дни; за теб
Мислиш си, че ще се върна,
както преди ще те прегърна?
Недей с надежди празни ти да се тешиш,
знай, че много ще сгрешиш.
Няма да загърбя всичко, както правех преди време.
Няма да се връщам повече при тебе!
Искам да сме двамата, но няма как, нали?
Да сме заедно боли.
Един без друг живяхме,
и въпреки това май оцеляхме.
Явно можем да сме разделени,
щом и двамата сме наранени.
Опитвах с всички сили
да запазя спомените живи.
Спомените за това, което бяхме
и всичко, което пропиляхме.
Спомените за онези дни,
в които се родиха нашите мечти.
За това - как ще бъдем винаги едно.
Но май не знаехме какво.
Любовта затваряше очите ни
и заблуждаваше душите ни.
А това, което не видяхме
беше, че един за друг не бяхме.
Двама непознати,
две души самотни, разпилени.
Мислехме, че някой ден дъждът ще спре
и болката със него ще умре.
Но само мисъл си остана нашата любов,
щом дори и днес за нея ти не си готов.
Сега ме молиш да се върна,
както преди да те прегърна.
Но знаеш - всичко с времето се изпари.
Всеки своя път сам откри.
А общите ни дни за нас останаха мечти.
Затова не ме моли да обещая утрешния ден,
щом във вчерашния теб те нямаше до мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чар Всички права запазени
