Спомените
Паметта ми е чудесна.
Хич не ми изневерява.
Брутално ми припомня всичко,
което искам да забравя.
Спомените ме връхлитат
и изгарят ми сърцето.
Безпощадно ме тормозят
и нагло смеят се в лицето.
Молих се да си заминат.
Тръшках се в сълзи обляна.
Гоних ги и ги проклинах.
Да спрат да ровят в моята рана.
Гадовете мръсни, долни,
садистично продължават
да ми се хилят и са доволни
колко много ме раняват.
Пустата ми здрава памет
забавлява се прекрасно,
гледайки ме как се гърча,
хваната от тях на тясно.
Бива, бива кофти гавра,
ама тяхното премина
всяка граница нормална.
Лудвам вече. Ще се срина.
Искам просто да изчезна.
И на прах да се превърна.
Стига шоу! Край. Завеси.
Героинята се гръмна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени
