Спомените
Паметта ми е чудесна.
Хич не ми изневерява.
Брутално ми припомня всичко,
което искам да забравя.
Спомените ме връхлитат
и изгарят ми сърцето.
Безпощадно ме тормозят
и нагло смеят се в лицето.
Молих се да си заминат.
Тръшках се в сълзи обляна.
Гоних ги и ги проклинах.
Да спрат да ровят в моята рана.
Гадовете мръсни, долни,
садистично продължават
да ми се хилят и са доволни
колко много ме раняват.
Пустата ми здрава памет
забавлява се прекрасно,
гледайки ме как се гърча,
хваната от тях на тясно.
Бива, бива кофти гавра,
ама тяхното премина
всяка граница нормална.
Лудвам вече. Ще се срина.
Искам просто да изчезна.
И на прах да се превърна.
Стига шоу! Край. Завеси.
Героинята се гръмна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мануела Бъчварова Все права защищены
