Спомените

29 мар. 2012 г., 20:14

Поэзия

483 0 2

Паметта ми е чудесна.

Хич не ми изневерява.

Брутално ми припомня всичко,

което искам да забравя.

Спомените ме връхлитат

и изгарят ми сърцето.

Безпощадно ме тормозят

и нагло смеят се в лицето.

Молих се да си заминат.

Тръшках се в сълзи обляна.

Гоних ги и ги проклинах.

Да спрат да ровят в моята рана.

Гадовете мръсни, долни,

садистично продължават

да ми се хилят и са доволни

колко много ме раняват.

Пустата ми здрава памет

забавлява се прекрасно,

гледайки ме как се гърча,

хваната от тях на тясно.

Бива, бива кофти гавра,

ама тяхното премина

всяка граница нормална.

Лудвам вече. Ще се срина.

Искам просто да изчезна.

И на прах да се превърна.

Стига шоу! Край. Завеси.

Героинята се гръмна.

TotalEclipse (Росица Саси Дамянова)

2012-04-18T05:38:36+03:00

Страхотно!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2012-03-30T12:27:58+03:00

Не ги прогонвай и не се бори със себе си. Хубави, лоши спомените са ни необходими за да има към какво да се връщаме. Ако са хубави им си наслаждаваме, ако са лоши си вземаме поука от тях. Отново си се справила страхотно! Браво, Мануела!