Спомените се превръщат в Сенки...
Спомените се превръщат в сенки
и ме дебнат зли очи.
Спомените стават тъй далечни
и нещо някак си не е като преди.
Спомените са така горещи
и напират в мен горчивите сълзи!
Кажи ми ти, защо така постъпи?!
Защо предаде любовта, кажи?
Във вярност ти ми се кълнеше,
че ще ме обичаш обеща!
Но любовта ти ли се свърши?
Какво ли стана, не разбрах?
Къде ли сбърках, не прозрях?
Отново аз ще те сънувам,
но вече в сенките си ти!
Сенките от миналото само,
не знаеш колко ме боли...
Как искаш аз да те забравя,
като се къса моето сърце?
Как искаш всичко аз да изоставя,
след като бях във твоите ръце!
Истински аз те обичах,
дано да си разбрал това!
Но смисъл няма вече,
ти предаде ЛЮБОВТА!
Спомените се превръщат бавно в сенки...
Сърцето ми умира ден, след ден.
Кажи как да забравя всичко,
кажи дори поне за ден!
Нима не проумяваш колко те обичам!
Нима не виждаш - бавно аз увяхвам...
Потънала във болка и сълзи!
Нищо ли не бях за тебе?
Моля те, кажи ми ти!
Нищо ли не значех аз, кажи ми?
Нима лъжа бе ЛЮБОВТА...
Ти всичко в мен пречупи,
ти превърна в кошмар ЛЮБОВТА!
Бъди щастлив сега със нея...!
Която и да е тя...
Но знай, че в сенките ще бъда
и всяка следваща след мен
ще ти горчи, както тия мои сълзи
и болката в сърцето ми!
Споменът за мен ще те погубва
ден след ден! Ще искаш ти да си до мен,
но забрави ме, няма смисъл, всичко свърши,
разбери ме и не търси във мен вина!
Не съм виновна за това, че ти предаде ЛЮБОВТА!
и ме дебнат зли очи.
Спомените стават тъй далечни
и нещо някак си не е като преди.
Спомените са така горещи
и напират в мен горчивите сълзи!
Кажи ми ти, защо така постъпи?!
Защо предаде любовта, кажи?
Във вярност ти ми се кълнеше,
че ще ме обичаш обеща!
Но любовта ти ли се свърши?
Какво ли стана, не разбрах?
Къде ли сбърках, не прозрях?
Отново аз ще те сънувам,
но вече в сенките си ти!
Сенките от миналото само,
не знаеш колко ме боли...
Как искаш аз да те забравя,
като се къса моето сърце?
Как искаш всичко аз да изоставя,
след като бях във твоите ръце!
Истински аз те обичах,
дано да си разбрал това!
Но смисъл няма вече,
ти предаде ЛЮБОВТА!
Спомените се превръщат бавно в сенки...
Сърцето ми умира ден, след ден.
Кажи как да забравя всичко,
кажи дори поне за ден!
Нима не проумяваш колко те обичам!
Нима не виждаш - бавно аз увяхвам...
Потънала във болка и сълзи!
Нищо ли не бях за тебе?
Моля те, кажи ми ти!
Нищо ли не значех аз, кажи ми?
Нима лъжа бе ЛЮБОВТА...
Ти всичко в мен пречупи,
ти превърна в кошмар ЛЮБОВТА!
Бъди щастлив сега със нея...!
Която и да е тя...
Но знай, че в сенките ще бъда
и всяка следваща след мен
ще ти горчи, както тия мои сълзи
и болката в сърцето ми!
Споменът за мен ще те погубва
ден след ден! Ще искаш ти да си до мен,
но забрави ме, няма смисъл, всичко свърши,
разбери ме и не търси във мен вина!
Не съм виновна за това, че ти предаде ЛЮБОВТА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Пенчева Всички права запазени
