Спомените за отминалите дни
Спомените за отминалите дни
Мислиш си, че ще се върна,
като преди да те прегърна.
Но недей с надежди празни ти да се тешиш,
знай, че много ще сгрешиш.
Няма да загърбя всичко,
както правех преди време.
Няма да се мъча повече с това бреме,
което ми раздираше сърцето
и до сълзи нараняваше детето
Искам да сме двамата,
но няма как, нали?
Да сме заедно боли.
Един без друг живяхме
и въпреки това май оцеляхме.
Явно можем да сме разделени,
щом и двамата сме наранени.
Опитвах се с всички сили
да запазя спомените живи.
Спомените за това, което бяхме
и всичко, което пропиляхме.
Спомените за онези дни,
във които се раждаха мечти.
За това как ще бъдем винаги едно.
Но май не знаехме какво.
Любовта затваряше очите ни,
заблуждаваше душите ни.
А това, което не видяхме,
беше, че един за друг не бяхме.
Двама непознати, в дни самотни, разпиляни.
Мислехме, че някой ден дъждът ще спре
и болката с него ще умре.
Но само мисъл си остана нашата любов,
щом дори и днес за нея ти не си готов.
А сега ме молиш да се върна,
както преди да те прегърна.
Но всичко с времето се изпари.
Всеки своя път сам построи.
И общите ни дни за нас останаха мечти.
Затова не ме моли да обещая утрешния ден,
щом във вчерашния ти не бе до мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Стоянова Всички права запазени