Споменна мантра
СПОМЕННА МАНТРА
Един балкон, за двама маса...
Над Янтра сякаш с теб висим,
а спомените ни отнасят
към онзи миг неповторим...
Над нас небето е простряло
пак лунния си, блед покой,
под нас реката – огледало,
с удавени звезди безброй...
Във чашите – червено вино,
по устните ни – шепот тих...
От тях изплъзва се невинно
един забравен вече стих...
Та кой би дръзнал да опита
на глас мига да разруши?!...
Сакрално светят през очите
подпалените ни души!...
И думите необещани
държат над спомените власт,
щом още ври така кръвта ни,
щом онзи миг живее в нас...
... Под стария балкон над Янтра
изтекла е море вода...
Пред любовта в онази мантра
глава покорно ще сведа!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
