Feb 23, 2010, 4:36 PM

Споменна мантра

  Poetry » Love
1.3K 0 11

СПОМЕННА МАНТРА

 

 

Един балкон, за двама маса...

Над Янтра сякаш с теб висим,

а спомените ни отнасят

към онзи миг неповторим...

 

Над нас небето е простряло

пак лунния си, блед покой,

под нас реката – огледало,

с удавени звезди безброй...

 

Във чашите – червено вино,

по устните ни – шепот тих...

От тях изплъзва се невинно

един забравен вече стих...

 

Та кой би дръзнал да опита

на глас мига да разруши?!...

Сакрално светят през очите

подпалените ни души!...

 

И думите необещани

държат над спомените власт,

щом още ври така кръвта ни,

щом онзи миг живее в нас...

 

... Под стария балкон над Янтра

изтекла е море вода...

Пред любовта в онази мантра

глава покорно ще сведа!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз благодаря, че си се отбила, Петя! Приятна вечер!
  • Обичам да те чета!!!
    И ти благодаря!
  • Е, Джейни, чак толкова!... Благодаря ти, но не прави от мравката слон! Да правим каквото трябва, да става каквото ще!
    Приятна вечер!
  • Ти си класик Ванилине!
    Моите възхищения!
  • Благодаря от сърце на всички, които са прочели и коментирали!
    Защо не мантра, Викторе?! Нали мантрата си е едно своеобразно заклинание. От друга страна - на материално обвързан ли приличам в тези редове?...
    Не зная, може и да си прав, че не бива да намесваме понятия от будизма. Но нали уж трябва да сме свободни, включително и в правото си на избор?...
    Хубав ден на всички, светлина и топлина в душите!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...