1.04.2015 г., 1:19

Споменът

739 0 1

Той бърза
не иска да спира на сянка, не иска да променя гласа си
бил е на вечеря с детайли – шарени, отдавна объркани, късни
събрал е часовете на куп, усещането не е изпуснал
почеркът му с различен шрифт вече е стар и привидно изкуствен

Той бърза
оставил е бели полета, встрани от добрите и стари удивителни
оставил е точки и многоточия, които още вървят по петите ми…
не иска да стъпва на пръсти, уверен е че реално го има
той е слуга на времето си с гордост издайно взаимна

Той бърза
обича да бъде на показ, акцент да е на отворени страници
разхвърляни минуси е събирал от плюсове изтрезнели до крайност
Кой от нас двамата го извика и всъщност го пази всеки час, всеки ден?
Той е очарователно самонадеян и ще познае лицето ми. А мен?
Не.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ел Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога идват и неканени – спомените...И точно тези, неканените, са тези, които не искаме, но...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...