Не заспивай, когато умират мечтите.
Не заспивай, когато се ражда любов.
Не заспивай, когато тъжно сърцето тупти.
Нали в ръцете щеше да го държиш?
Нали се закле във вярност?
Заспиваш ли, когато сърцата са тъй тревожни?
Дори и нощта притихва от болка.
Денят започва твърде тревожен,
само твоят образ остава непокътнат.
Да така е, живееш спокоен,
сам със себе си в този свят широк!
Спомняш ли си тези, които си лъгал?
Спомняш ли си... или пак си фалшив?
© Йонка Янкова Всички права запазени