СПОМНИ СИ
Помни ме дори да ме няма до теб
и друга на моето място сега е;
помни ме, когато дъждът завали,
когато на пролет гората ухае.
Помни ме, когато заспиваш нощес,
аз пазя те в мен и мечтая,
когато луната отвори очи
и мрак се застели в безкрая.
Върни ме в живота си само за миг,
но нека усетим го двама;
и нека нощта се разкъса от вик –
от вик на страст и измама.
Спомни си за нашата обич–мечта,
химера пламтяща във мрака,
помни и вкуса на целувка една,
дарена под клетви в нощта.
И нищо, че друга заспива до теб;
и нищо, че друга целуваш,
когато обаче очи да склониш,
търси ме и мене бленувай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
