Спомни си Другия... и му прости
Каква си ми бèличка, пухкавка, нежна...!
Хитрушо, напразно притваряш очи,
в тях парна ме вече искрица метежност,
макар че дъхът ти свенливо мълчи.
От мен не очаквай театър, молби,
нито жалко, сълзливо признание;
ще накъсам безжалостно, с твърда ръка
всеки опит за равно дихание!
Срамежливото копче, иликът досаден,
нямат шанс да получат отсрочка.
Глух за невинно – „недей”, „не сега”
просто сграбчвам, превземам... и точка!
В цитадела, наречена „Така е прието...”
имам съюзник, предвкусващ разплата;
Към тебе – разголвана, тръпна – сърцето ти,
накрая самò ще открехне вратата...
Не чуваш Поета? – Избутан в кьошето,
гизди „обичам” в сонети изискани,
вместо да хапе и драска ушето ти
с моето дръзко и грапаво – „искам те”.
И ще те имам! - С дланта си на скитник,
с пръсти, преброждащи крачка по крачка
пътечките тайни към свята обител...
Прокуждай ме с вопли на тялото здрачно,
преграждай пътеките – явни и скрити!
Всеки твой спазъм с ùскри подклажда
тлееща прахан в недрата първични.
От първия пламък избухнала жажда,
ще гребна дълбоко със страст на езичник,
за още, и още...! Тогаз покажи ми -
трескава, гола - напук на приличие,
че мразен макар, съм желана причина
за гърча неистов, за стона безсилен;
Нека да видя как буря в очите,
сладостна мъка безмерно разлива;
как влажно под сластно ухание тяло -
морно, безпаметно - в транс се извива...!
Танцувай, вълшебнице, грешнице бяла,
вакханко прекрасна, огнено-жива!
Такава те искам – моя, и... дива!
Когато птица, с дълго спотаяван крик,
разчупи бледия кристал на тишината,
късче мъничко ще се стопи за миг
от жарещия порив на безумен вятър,
в една сълза – безценната награда
за мен и устните, отпили я с наслада!
Ти вече си поела през полето,
подир заглъхващите струни на копнежа...
Щом върнеш се – пречиста, утолена,
с роса във скута на изстрадана безбрежност,
навярно ще завариш тук Поета,
разстилащ одеялцето си - кротка нежност...
Ще чуеш приказка, започнала с „обичам”,
почти разказана с ръцете му изкусни;
Заслушай се! Към края ù недей да тичаш!
Можеш в шепота задълго да се сгушиш...
Да. И тази приказка си има...
Когато луднало звънче го възвести,
спомни си онзи – Другия... и му прости!
07.07.2014
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Здравей, Боряна!
Благодаря за това поредно, твое, подплатено със силни думи присъствие под стихото. Явно те е впечатлило по начин, който е желан и търсен от мен. Приемам безкритично подобни суперлативи единствено от хора, чиято искреност просто блика от техния, зареден с емоционалност изказ. Ти, без никакво съмнение, си искрен човек. Харесва ми възторгът, милата първосигналност, с които се втурваш към нещо видяно или прочетено. Дори понякога, когато (не знам защо) се позасрамиш от тях и се случи да трийнеш коментарче впоследствие, навярно това е само трезвеещата дрешка на неудобството, че си се разголила повече, отколкото е смятано за „нормално” в стандартното обкръжение. (Всички имаме подобни притеснения и може би с основание). Но това не те прави по-различна в представите ми и аз ще продължа да разпознавам искрения и добър човек в твое лице.
Склонен съм да се съглася с Прогнозата ти, че няма да напиша нещо по-добро от настоящето стихотворение, но с изричната уговорка, че тя е свързана, единствено и само, с твоите оценъчни критерии. Стихотворението ще остане винаги Първото мое, докоснало те толкова силно. Останалите, в най-добрия случай, ще пробват да надграждат върху първоначалното усещане. Изглежда логично, което обаче не ми пречи да опровергая тази логика или поне да се опитам да го сторя.:
Апропо, вчера дочух от нечий коментар, че имаш публикувана стихосбирка. Поздравления! – Значи, въпреки „тиренцето” в профила и продължителните отсъствия от сайта, Боряна не е абдикирала от поезията. Това ме радва. Похвали се де, Срамежливке, що го криеш от нас!
Вале5, да си мислил, когато си писал това, което си написал. Вече е късно, друже. Боряна има пълното право да възприема творчеството ти по начин избран от нея. Знаем обаче какво се случва, ако не продължим да оправдаваме очакванията на една жена, но засега си имаме симпатизантка. Ти оплакваш ли се?! – Аз – не. -
Мануела, за мен е удоволствие да те посрещна с "Добре дошла!" още повече, че избра за символичното начало, именно това произведение.
Обосновавайки един, на пръв поглед, отказ от коментарен анализ, ти го стори с думите, които всеки автор би желал да чуе. Не опира само до смисловото значение на споменатите думи. Усетих съвсем ясно и искрената нотка в тях.
Благодаря за тази, точно подбрана съдържателност! -
Такава поезия се поглъща... на един дъх... и се оставяш на ефекта, който я следва... Не се коментира. Не се анализира. Просто чувстваш.
-
Отново комплимент! Днес ме радваш за втори път, Таня. Нека утрешният ден донесе и за теб нещичко, което да те погали и просветли. Заслужаваш го. Не заради написаното в коментарното поле...
-
Виртуозна поезия!
Възхищение от мен! -
Благодаря, Миночка, за това - "поздравявам те"! Аз само създавам образа. Бих ти пожелал да го виждаш до себе си, в тази, както я наричаш - "сурова действителност"! А защо не, и да го надградиш?! В много случаи, мъжът е едно, добре "втасало" тесто...
-
След прочита на това откровение, се изпада в дълбока наслада, от която може да те извади, само суровата действителност!Поздравявам те!
-
Маги! Светле! - Благодаря, че посетихте страничката ми. Дано сте взели нещичко от нея, което ви е погалило, стоплило и може би накарало сърчицата ви да пърхат по-учестено!
-
Завладяващи трели ...
-
това е то... мъжката страст изказана
с думите обичливо и вълнуващо.. -
> Раде, съжалявам, но нямам куража да последвам предложението. Глутница комплексари веднага биха се нахвърлили и заръфали разсъжденията ми върху преобладаващо - плачевното състояние на мъжката сетивност, съотнесено към представи, очаквания и предпочитания у другия пол. Балоните изпитват паника пред карфицата на непознатите и еретични за тях мисли на други хора, развалящи самовлюбеното им доволство. Най-лесният и бърз начин, изразяващ и аргументиращ тяхното отрицание, е да ми отредят място, намиращо се в посока – доста встрани от „дясното”...
> Мартина, страстта не е много, но е достатъчно. Така, че – гребни си, чедо, гребни си... !
> Ан Анабел, благодаря за това: „Не мога да коментирам”! – Понякога, то е възможно най-добрият коментар... -
Леле, много страст, много нещо!
-
Людмиле, трябва да напишеш статия за някое чисто мъжко списание – Егоист, Плейбой и т.н.А иначе на всички ни е ясно какво има в мъжките глави!Закачливо и обичливо ти се е получило!
-
Ето, това е Жената. Едва ли има енигма, която да й се противопостави, щом тя е представена в чувствен план. Тук (ние – мъжете), имаме да учим още много. Признавам – наистина разделям стихото на две, макар и с доста обобщени качества, нива. От първото надничат образите на дуещият се, напомпан със самочувствие „мачо” и свитичкият, чувствителен, малко „задръстен” романтик, който май, по-честичко прави любов в главата си, отколкото наяве. Второто – „по-така” ниво, е отредено за Комплексния мъж, съчетаващ първите двама, но вече в превъзходна степен. „Две в едно, повдигнато на квадрат”! Той идва след израза - "И ще те имам!". Е, по мое мнение, не се получи достатъчно добре, но и изразните средства, когато се използва мерена реч са значително ограничени. Важното бе да се заложи нещо като гатанка пред читателя. Ами да, вече не е гатанка. Вие я решихте тутакси. Не съм се и съмнявал в обратното, но когато, усмихвайки се вътрешно - измежду дузина подходящи, избрах думичката „гребна” съдържаща в себе си смислова закачка, сякаш се надявах, поне тя да се отърве от „рентгена” ви. Да, ама не... И нея разглобихте на части, изтупахте пречкащите се, досадни буквички и тя лъсна в цялата си „актова” прелест.
И ако обичате, не питайте Брезар111, кое ниво отрежда за себе си. Ако отговори - "Второ" - директно ще се запокити при "мачовците". "Първо" ниво? - Да, бе - има да чакате да го каже... Освен това, ще е и субект в което и да е от твърденията си. А кой притежава правата на най-обективния съдник в случая?!
Благодаря ви, мили мои! -
чак се изчервих))
-
и аз..и аз, момичета със вас
-
Хи,хи, браво момичета! Само така!
-
Така лииии?! Людмил - самата Невинност! Чакай тогава аз да попитам Брезар - Повелителя на страстта, в думичката "гребна" първите две съгласни за музикалност ли ги е сложил?
À сега да ги видя ония четиримката горце как ще се оправят с мен - злодеятелката, Кери - мечтателката, Ирен - разрошенката и Елинцето - харесалката!
-
Я, не се оправдавай! Ааааа, ма ха! Прочетох с най-голямо удоволствие и макар, че Таня е казала всичко, ще ти кажа, че всяка жена мечтае точно за такъв раздвоен тип - хем завоевател, хем нежен поет... Абе, размечтах се...
-
Моля, моля...! Не може аз да съм писал това стихо, изпълнено с един билюк греховни елементи! Некой вероломно е нахлул в страничката, писал каквото писал, а сегинка аз требе да му бера срама. Кви хора има, ей...! Дорде мигнеш и тутакси сринат имидж, граден цела година.
Таня Донова, недей се спотайва! Откъде, бе джанъм би могла да разнищиш стихото, да изнамериш друго ниво, че и на всичко отгоре и с още двама ербап какавани в него, ако не си в дъното на туй злодеяние? То малко бяха Фукльото и Задръстенячето, та сега и още двама додоа! Хич не съм гледал какви ги вършат по-надоле из редовете, щот мъ досраме... Охо, и съучастници имаш - Елинцето, Иренчето и Краси! Гледай, гледай, да им се не надяваш! Не предполагах, че са таквиз хора! Вай, вай, вай...! Какво ми доде до главата! -
Разчорлена, притихнала, щастлива
И сгушена сега ще поседя...
Да чуя тази приказка красива...
А другият... обичам го и ... му благодаря...
Искенни аплодисменти от мен! -
Хе, ми то е ясно защо жените харесват поетите!
Просто коментарът само би разводнил страстта, силата и красотата на тази истина! -
Явно изречението "Привилегирована съм първа да прочета това стихотворение" в случая трябва да звучи "Привилегирована съм първа да изживея тази наслада!" Странно е как понякога обикновени думички, такива каквито използваме в ежедневната си реч, комбинирани по подходящ начин и с вложена точната и необходима доза чувственост, могат да налюбят душата ти! От закачливия поглед, през дивото, неистово желание, тотално подчиняващо уж искреното "не бива", градираните обръщения "вълшебнице, грешнице бяла, вакханко прекрасна", танцът-заклинание на телата, струпването на епитети, подклаждащи въображението, и действия (накъсам, сграбчвам, преброждам...), от които настръхва всяка фибра, до сълзата на удоволствието и последващата притихнала нежност... Да, приказка е, от онези, които искаш да нямат край!
Нека ти кажа и още нещо, поне моите наблюдения досега бяха, че мъжете не са силни в еротичните описания, може би защото не познават физиологията на жената и не могат да пречупят удоволствието от сексуалния акт през призмата на женското удовлетворение. Е, вече не мисля така! След подобно "пътуване" как да не простиш на Мъжкаря и как да не се сгушиш в Поета!
Едновременно с вътрешната потребност да коментирам твоя свят, чувствам известно безсилие да го правя, защото при теб съм изправена пред цяла вселена от емоции! Всеки твой стих носи особен заряд и дълбок смисъл и може да се тълкува и анализира сам по себе си, което прави цялото да изглежда като един непресъхващ извор, от който черпиш и черпиш, и черпиш необятност!
ПП Защо ми се струва, че авторът разделя персонажите на две нива и не питае особена симпатия към първите двама - Мачото и Задръстеняка? Поправи ме, ако греша
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Рано ранила Гергана,
станала, та се умила,
пред икони се прекръсти,
тихо се богу помоли.
Росна е китка набрала
и я на чело забола."