11.07.2014 г., 9:26  

Спомни си Другия... и му прости

2.1K 1 24

Каква си ми бèличка, пухкавка, нежна...!

Хитрушо, напразно притваряш очи,

в тях парна ме вече искрица метежност,

макар че дъхът ти свенливо мълчи.

От мен не очаквай театър, молби,

нито жалко, сълзливо признание;

ще накъсам безжалостно, с твърда ръка

всеки опит за равно дихание!

 

Срамежливото копче, иликът досаден,

нямат шанс да получат отсрочка.

Глух за невинно – „недей”, „не сега”

просто сграбчвам, превземам... и точка!

В цитадела, наречена „Така е прието...”

имам съюзник, предвкусващ разплата;

Към тебе разголвана, тръпна – сърцето ти,

накрая самò ще открехне вратата...

 

Не чуваш Поета? – Избутан в кьошето,

гизди „обичам” в сонети изискани,

вместо да хапе и драска ушето ти

с моето дръзко и грапаво – „искам те”.

И ще те имам! - С дланта си на скитник,

с пръсти, преброждащи крачка по крачка

пътечките тайни към свята обител...

Прокуждай ме с вопли на тялото здрачно,

 

преграждай пътеките – явни и скрити!

Всеки твой спазъм с ùскри подклажда

тлееща прахан в недрата първични.

От първия пламък избухнала жажда,

ще гребна дълбоко със страст на езичник,

за още, и още...! Тогаз  покажи ми -

трескава, гола - напук на приличие,

че мразен макар, съм желана причина

 

за гърча неистов, за стона безсилен;

Нека да видя как буря в очите,

сладостна мъка безмерно разлива;

как влажно под сластно ухание тяло -

морно, безпаметно - в транс се извива...!

Танцувай, вълшебнице, грешнице бяла,

вакханко прекрасна, огнено-жива!

Такава те искам – моя, и... дива!

 

Когато птица, с дълго спотаяван крик,

разчупи бледия кристал на тишината,

късче мъничко ще се стопи за миг

от жарещия порив на безумен вятър,

в една сълза – безценната  награда

за мен и устните, отпили я с наслада!

Ти вече си поела през полето,

подир заглъхващите струни на копнежа...

 

Щом върнеш се – пречиста, утолена,

с роса във скута на изстрадана безбрежност,

навярно ще завариш тук Поета,

разстилащ одеялцето си - кротка нежност...

Ще чуеш приказка, започнала с „обичам”,

почти разказана с ръцете му изкусни;

Заслушай се! Към края ù недей да тичаш!

Можеш в шепота задълго да се сгушиш...

 

Да. И тази приказка си има...

Когато луднало звънче го възвести,

спомни си онзи – Другия... и му прости!

 

07.07.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По-дълго от поемата "Изворът на Белоногата..."
    "Рано ранила Гергана,
    станала, та се умила,
    пред икони се прекръсти,
    тихо се богу помоли.
    Росна е китка набрала
    и я на чело забола."
  • Здравей, Боряна!
    Благодаря за това поредно, твое, подплатено със силни думи присъствие под стихото. Явно те е впечатлило по начин, който е желан и търсен от мен. Приемам безкритично подобни суперлативи единствено от хора, чиято искреност просто блика от техния, зареден с емоционалност изказ. Ти, без никакво съмнение, си искрен човек. Харесва ми възторгът, милата първосигналност, с които се втурваш към нещо видяно или прочетено. Дори понякога, когато (не знам защо) се позасрамиш от тях и се случи да трийнеш коментарче впоследствие, навярно това е само трезвеещата дрешка на неудобството, че си се разголила повече, отколкото е смятано за „нормално” в стандартното обкръжение. (Всички имаме подобни притеснения и може би с основание). Но това не те прави по-различна в представите ми и аз ще продължа да разпознавам искрения и добър човек в твое лице.
    Склонен съм да се съглася с Прогнозата ти, че няма да напиша нещо по-добро от настоящето стихотворение, но с изричната уговорка, че тя е свързана, единствено и само, с твоите оценъчни критерии. Стихотворението ще остане винаги Първото мое, докоснало те толкова силно. Останалите, в най-добрия случай, ще пробват да надграждат върху първоначалното усещане. Изглежда логично, което обаче не ми пречи да опровергая тази логика или поне да се опитам да го сторя.:
    Апропо, вчера дочух от нечий коментар, че имаш публикувана стихосбирка. Поздравления! – Значи, въпреки „тиренцето” в профила и продължителните отсъствия от сайта, Боряна не е абдикирала от поезията. Това ме радва. Похвали се де, Срамежливке, що го криеш от нас!

    Вале5, да си мислил, когато си писал това, което си написал. Вече е късно, друже. Боряна има пълното право да възприема творчеството ти по начин избран от нея. Знаем обаче какво се случва, ако не продължим да оправдаваме очакванията на една жена, но засега си имаме симпатизантка. Ти оплакваш ли се?! – Аз – не.
  • Мануела, за мен е удоволствие да те посрещна с "Добре дошла!" още повече, че избра за символичното начало, именно това произведение.
    Обосновавайки един, на пръв поглед, отказ от коментарен анализ, ти го стори с думите, които всеки автор би желал да чуе. Не опира само до смисловото значение на споменатите думи. Усетих съвсем ясно и искрената нотка в тях.
    Благодаря за тази, точно подбрана съдържателност!
  • Такава поезия се поглъща... на един дъх... и се оставяш на ефекта, който я следва... Не се коментира. Не се анализира. Просто чувстваш.
  • Отново комплимент! Днес ме радваш за втори път, Таня. Нека утрешният ден донесе и за теб нещичко, което да те погали и просветли. Заслужаваш го. Не заради написаното в коментарното поле...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...