2.06.2007 г., 9:08

Спомняй си за мен

797 0 5
Как исках да те обичам.
Много ли исках, кажи?
Молих се любовта да не ме задмине
и да превърне в реалност всички мечти.
Но изглежда много съм копняла,
вдигала съм всяка стотинка от земята -
за късмет.
Ех, каква глупачка съм, неосъзнала,
че ти не бе за мен и аз за теб.
Но душата, горката, тя страда
и все се моли за теб.
Нека! Бъди щастлив
и понякога си спомняй за мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...