Спомням си
Спомням си аз дните с теб
как ти разтопи сърцето ми от лед.
След трудната раздяла свърши мойта радост,
но ти ми върна нейната сладост.
Спомням си как спа в моите прегръдки,
а аз будувах, изпълнен с любовни тръпки.
Ако си до мен, не ми е нужно да спя,
ти ми даваш сила да правя каквото си наумя.
Спомням си как нежно ме целуваше,
затова полудях, когато се сбогуваше.
Не оцених това, което Господ ми дари,
затова сега псувам и проклинам се дори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Батев Всички права запазени
