Спомням си аз дните с теб
как ти разтопи сърцето ми от лед.
След трудната раздяла свърши мойта радост,
но ти ми върна нейната сладост.
Спомням си как спа в моите прегръдки,
а аз будувах, изпълнен с любовни тръпки.
Ако си до мен, не ми е нужно да спя,
ти ми даваш сила да правя каквото си наумя.
Спомням си как нежно ме целуваше,
затова полудях, когато се сбогуваше.
Не оцених това, което Господ ми дари,
затова сега псувам и проклинам се дори.
© Иван Батев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
