Спри до мен
Спри до мен... да поседнем в уюта
на една невъзможна любов...
ще празнуваме себе си, чу ли –
ти и аз - чудо с вик за живот.
Спри до мен... уморена от болка,
ще ти бъда на устните лек,
само дай ми надеждица - толкоз...
да те скрия в сърцето си днес.
Спри до мен – като идол за вяра,
и ръката си нежна ми дай –
коленичил пред теб - ще се паря,
по-молитвен от ангел във Рай.
Спри до мен... като камък орùсен,
тежък, колкото цяла съдба,
щом морето житейско ни плисне -
ще те нося до смърт... на врата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
