2.11.2010 г., 21:55 ч.

Спри, не чувствай! 

  Поезия » Любовна
469 0 2

Не искам да знам,
не ми говорете,
нека не знам,
моля ви - спрете!

Нека остана аз сляп,
така е по-поносимо,
не искам дори и хляб,
нито обич и вино!

Оставете милите думи,
забравете нежните ласки,
по живота вървиме със гуми
и с пречупени дървени маски.

Аз нямах гуми и маска,
нито имах какво да желая,
обичах веднъж и една ласка
ме накара да спра да мечтая.

Тя, ласката, няма я вече,
отиде си, много преди
да усетя, че аз съм човече
и душата ми само вреди!

© Любослав Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Я по-ведро Когато една врата се затваря, друга се отваря и понякога малка доза от отровата е единственото лекарство! Харесах!
  • Толкова е блажено когато незнаеш и нечувстваш...
    Искрен си!
Предложения
: ??:??