Спри, не чувствай!
Не искам да знам,
не ми говорете,
нека не знам,
моля ви - спрете!
Нека остана аз сляп,
така е по-поносимо,
не искам дори и хляб,
нито обич и вино!
Оставете милите думи,
забравете нежните ласки,
по живота вървиме със гуми
и с пречупени дървени маски.
Аз нямах гуми и маска,
нито имах какво да желая,
обичах веднъж и една ласка
ме накара да спра да мечтая.
Тя, ласката, няма я вече,
отиде си, много преди
да усетя, че аз съм човече
и душата ми само вреди!
© Любослав Костов All rights reserved.
