30.07.2010 г., 13:26

Спри, Нощ

981 0 1

Девет, осем, седем...

И започнах да броя дните

до твоето завръщане...

 

Нощ. Бяла нощ.

Топла нощ. Нощице!

Спри да ме будиш

с мириса на хубаво.

С мириса на топла, мокра пръст.

С мириса на топъл, мокър град.

Със вика от лудост,

сласт и страст.

Със смеха на влюбените

и щастливите.

Със очите на града -

брадясал мъж,

пощръклял за нежно и за меко.

Спри!

И котките си прибери!

Оглушах от техните признания.

Ослепях от блясъка в очите им.

Полудях от трепета

на сбъднато желание.

Вземи си и звездите,

и луната,

на сам човек подхожда тъмнина.

Седем, шест...

Още малко, Нощ,

още малко ти ще ме будиш.

После тъпкано ще ти го върна,

Нощице!

29.7.2010.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...