Спри, Нощ
Девет, осем, седем...
И започнах да броя дните
до твоето завръщане...
Нощ. Бяла нощ.
Топла нощ. Нощице!
Спри да ме будиш
с мириса на хубаво.
С мириса на топла, мокра пръст.
С мириса на топъл, мокър град.
Със вика от лудост,
сласт и страст.
Със смеха на влюбените
и щастливите.
Със очите на града -
брадясал мъж,
пощръклял за нежно и за меко.
Спри!
И котките си прибери!
Оглушах от техните признания.
Ослепях от блясъка в очите им.
Полудях от трепета
на сбъднато желание.
Вземи си и звездите,
и луната,
на сам човек подхожда тъмнина.
Седем, шест...
Още малко, Нощ,
още малко ти ще ме будиш.
После тъпкано ще ти го върна,
Нощице!
29.7.2010.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Иванова Всички права запазени
