Девет, осем, седем...

И започнах да броя дните

до твоето завръщане...

Нощ. Бяла нощ.

Топла нощ. Нощице!

Спри да ме будиш

с мириса на хубаво.

С мириса на топла, мокра пръст.

С мириса на топъл, мокър град.

Със вика от лудост,

сласт и страст.

Със смеха на влюбените

и щастливите.

Със очите на града -

брадясал мъж,

пощръклял за нежно и за меко.

Спри!

И котките си прибери!

Оглушах от техните признания.

Ослепях от блясъка в очите им.

Полудях от трепета

на сбъднато желание.

Вземи си и звездите,

и луната,

на сам човек подхожда тъмнина.

Седем, шест...

Още малко, Нощ,

още малко ти ще ме будиш.

После тъпкано ще ти го върна,

Нощице!

29.7.2010.