Спри пред мен,
сърничке тънконога!
Бърза, неспокойна, нямай страх!
Ще се разтопя от изнемога
и от щастие, че те видях!
Идваше ми просто да заплача!
Идваше ми просто да умра!
Зайците - страхливи и жестоки,
язовците - тлъсти и безочливи,
наглите, бруталните глигани,
хитрите, коварните лисици,
алчните и кръвожадни вълци,
отмъстителните невестулки,
нокти и очи на хищни птици -
срещах само в нашата гора!
И във този лес недружелюбен,
пълен с неприятни зверове -
равнодушни или врагове,
като образ на доброто чудо
ти пред моето лице изгря:
да ми върнеш вярата в доброто,
да ми вдъхнеш смелост за борба!
Тъй постой, сърничке тънконога!
Остани спокойна, нямай страх!
Ще се разтопя от изнемога
и от щастие, че те видях!
© Ангел Чортов Всички права запазени