Спринт

botyo (Бойко Беров)
194 337

2.06.2015 г., 22:04 ч.

Поезия » Еротична

737 1 2

Спринт

Ноктите още стоят по гърба ми,

(в страстната нощ бях на каишка)

отблизо усмихнах се на смъртта ми

в играта на котка и мишка.

Леглото бе тясно за нашата драма,

матракът скърцаше здраво,

в джунгла от ласки се криехме двама

и бягахме само направо.

Там, където свършва вълнàта

на твоето тяло извито,

нощта сменяше бързо зората

в очите ми, леко присвити.

И те целувах – навсякъде и безкрайно,

твоите стонове ме възбуждаха още,

времето спираше – нефелно, нетрайно,

неразбрало – навън ден ли е или нощ е.

botyo

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.