Спринт
Спринт
Ноктите още стоят по гърба ми,
(в страстната нощ бях на каишка)
отблизо усмихнах се на смъртта ми
в играта на котка и мишка.
Леглото бе тясно за нашата драма,
матракът скърцаше здраво,
в джунгла от ласки се криехме двама
и бягахме само направо.
Там, където свършва вълнàта
на твоето тяло извито,
нощта сменяше бързо зората
в очите ми, леко присвити.
И те целувах – навсякъде и безкрайно,
твоите стонове ме възбуждаха още,
времето спираше – нефелно, нетрайно,
неразбрало – навън ден ли е или нощ е.
botyo
© Бойко Беров All rights reserved.
