aap (Ангел)
23 1.1K

29.01.2025 г., 5:35

Спрях

Поезия

305 2 3

Спрях да снимам себе си защото!?

Усещах, че злото бе близо и редеше

тарото за някакви заблуди.

Рушеше стени,окови и пръскаше злокоби.

На грешниците даваше надежда...

На лошите даряваше ги с шанс.

Добрите ги наказа със мълчание...

Прободе ги със злъч и свян.

Спрях да съществувам...с болка!?

Ръката молеща за милостиня...

ръка на беден ли е или на дарител?

Звън,красива тишина...Спрях да се съмнявам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aap (Ангел)

Благодаря за хубавите коментари,за любими и огромната подкрепа към скромното ми творчество,Приятели!Стойчо,Младене бъдете вдъхновение!!!С уважение аз!!!

2025-01-29T20:40:42+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Да, Приятелю - прав си! От злото ни дели само един дъх разстояние. То ни дебне и очаква поредната ни слабост, за да се възползва от нея. Поздравление!

2025-01-29T18:50:55+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Колко малко трябва на човек:да премине през съмненията на живота, за да достигне до вярата и истината на любовта!
Поздравления, Ангел!

2025-01-29T12:23:33+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0