aap (Ангел)
23 1.1K

29.01.2025 г., 5:35

Спрях

Поезия

310 2 3

Спрях да снимам себе си защото!?

Усещах, че злото бе близо и редеше

тарото за някакви заблуди.

Рушеше стени,окови и пръскаше злокоби.

На грешниците даваше надежда...

На лошите даряваше ги с шанс.

Добрите ги наказа със мълчание...

Прободе ги със злъч и свян.

Спрях да съществувам...с болка!?

Ръката молеща за милостиня...

ръка на беден ли е или на дарител?

Звън,красива тишина...Спрях да се съмнявам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aap (Ангел)

Благодаря за хубавите коментари,за любими и огромната подкрепа към скромното ми творчество,Приятели!Стойчо,Младене бъдете вдъхновение!!!С уважение аз!!!

2025-01-29T20:40:42+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Да, Приятелю - прав си! От злото ни дели само един дъх разстояние. То ни дебне и очаква поредната ни слабост, за да се възползва от нея. Поздравление!

2025-01-29T18:50:55+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Колко малко трябва на човек:да премине през съмненията на живота, за да достигне до вярата и истината на любовта!
Поздравления, Ангел!

2025-01-29T12:23:33+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0