Jan 29, 2025, 5:35 AM

Спрях

  Poetry
309 2 3

Спрях да снимам себе си защото!?

Усещах, че злото бе близо и редеше

тарото за някакви заблуди.

Рушеше стени,окови и пръскаше злокоби.

 

На грешниците даваше надежда...

На лошите даряваше ги с шанс.

Добрите ги наказа със мълчание...

Прободе ги със злъч и свян.

 

Спрях да съществувам...с болка!?

Ръката молеща за милостиня...

ръка на беден ли е или на дарител?

Звън,красива тишина...Спрях да се съмнявам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за хубавите коментари,за любими и огромната подкрепа към скромното ми творчество,Приятели!Стойчо,Младене бъдете вдъхновение!!!С уважение аз!!!
  • Да, Приятелю - прав си! От злото ни дели само един дъх разстояние. То ни дебне и очаква поредната ни слабост, за да се възползва от нея. Поздравление!
  • Колко малко трябва на човек:да премине през съмненията на живота, за да достигне до вярата и истината на любовта!
    Поздравления, Ангел!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...