29 янв. 2025 г., 05:35

Спрях

312 2 3

Спрях да снимам себе си защото!?

Усещах, че злото бе близо и редеше

тарото за някакви заблуди.

Рушеше стени,окови и пръскаше злокоби.

 

На грешниците даваше надежда...

На лошите даряваше ги с шанс.

Добрите ги наказа със мълчание...

Прободе ги със злъч и свян.

 

Спрях да съществувам...с болка!?

Ръката молеща за милостиня...

ръка на беден ли е или на дарител?

Звън,красива тишина...Спрях да се съмнявам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за хубавите коментари,за любими и огромната подкрепа към скромното ми творчество,Приятели!Стойчо,Младене бъдете вдъхновение!!!С уважение аз!!!
  • Да, Приятелю - прав си! От злото ни дели само един дъх разстояние. То ни дебне и очаква поредната ни слабост, за да се възползва от нея. Поздравление!
  • Колко малко трябва на човек:да премине през съмненията на живота, за да достигне до вярата и истината на любовта!
    Поздравления, Ангел!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...