Заглъхват стъпките ù, тежки.
Проскърцва само мракът
със омраза.
Сърцето ù, протрита рана,
оставя кървави следи
по пясъка.
Върви. А сякаш вече
времето завинаги
е спряло.
Диша тежко...
Сподавените стонове
удавиха последните ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация