11.06.2009 г., 17:53 ч.

... Спряло 

  Поезия
426 0 8

Заглъхват стъпките ù, тежки.

Проскърцва само мракът

със омраза.

Сърцето ù, протрита рана,

оставя кървави следи

по пясъка.

Върви. А сякаш вече

времето завинаги

е спряло.

Диша тежко...

Сподавените стонове

удавиха последните

надежди

за мигове живот.

А там, отсреща,

под големия камък

бе скрита до вчера

торбата с мечтите ù.

... Въздухът е сплъстен,

и примесен с

тютюневи пари.

Оскъден.

Не ще ù стигне

до големия камък,

за да вземе торбата

с мечтите си само...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??