11.06.2009 г., 17:53

... Спряло

626 0 8

Заглъхват стъпките ù, тежки.

Проскърцва само мракът

със омраза.

Сърцето ù, протрита рана,

оставя кървави следи

по пясъка.

Върви. А сякаш вече

времето завинаги

е спряло.

Диша тежко...

Сподавените стонове

удавиха последните

надежди

за мигове живот.

А там, отсреща,

под големия камък

бе скрита до вчера

торбата с мечтите ù.

... Въздухът е сплъстен,

и примесен с

тютюневи пари.

Оскъден.

Не ще ù стигне

до големия камък,

за да вземе торбата

с мечтите си само...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...