Заглъхват стъпките ù, тежки.
Проскърцва само мракът
със омраза.
Сърцето ù, протрита рана,
оставя кървави следи
по пясъка.
Върви. А сякаш вече
времето завинаги
е спряло.
Диша тежко...
Сподавените стонове
удавиха последните
надежди
за мигове живот.
А там, отсреща,
под големия камък
бе скрита до вчера
торбата с мечтите ù.
... Въздухът е сплъстен,
и примесен с
тютюневи пари.
Оскъден.
Не ще ù стигне
до големия камък,
за да вземе торбата
с мечтите си само...
© Нели All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
