Спусъкът (диалог)

3.12.2009 г., 22:39 ч.

Поезия » Бели стихове

702 0 2

Жива съм, ала не дишам,
трепкам с пръсти попарени.
(да не сбъркам?)
Току докосват небето,
отдръпват се уплашени.
Искаха да пипнат един,
само един, специален.
(или пък може би съм права?)
Бляскав, гланциран изгрев.
Премигващ свенливо над
сивите улици и блокове,
флиртуващ с пешеходците,
(дръпни спусъка...)
но и недаващ много.
Искащ да те погълне,
да се слее с теб,
да те обладае
(така и не разбрах смисъла)
като фея на сенките,
с усмивка на лицето,
но с тризъбец зад гърба.
(смисълът на кое?)
Дишам, но не съм жива.
Докато бляновете ми
проблясват пред очите,
(на живота)
чудя се, дали ще го видя
този изгрев,
или ще увяхна,
преди да се случи.
(няма го)
Залей го с огън
и по-добре го изгори.
(умирам)

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Rx-Ende (Стефан Митев)

2009-12-04T00:24:00+02:00

Живей.
dreaming-girl (Джесика)

2009-12-03T23:07:46+02:00

Браво! Разчуства ме, въпреки, че смъртта никога не е решение, а просто бягство от проблемите. Колкото до смисъла на живота до сега май, никой не го е разгадал. Пожелавам ти щастие и усмивки!