Golden_Girl (Слънце)
36 86
3 дек. 2009 г., 22:39

Спусъкът (диалог) 

  Поэзия » Белые стихи
690 0 2

Жива съм, ала не дишам,
трепкам с пръсти попарени.
(да не сбъркам?)
Току докосват небето,
отдръпват се уплашени.
Искаха да пипнат един,
само един, специален.
(или пък може би съм права?)
Бляскав, гланциран изгрев.
Премигващ свенливо над
сивите улици и блокове,
флиртуващ с пешеходците,
(дръпни спусъка...)
но и недаващ много.
Искащ да те погълне,
да се слее с теб,
да те обладае
(така и не разбрах смисъла)
като фея на сенките,
с усмивка на лицето,
но с тризъбец зад гърба.
(смисълът на кое?)
Дишам, но не съм жива.
Докато бляновете ми
проблясват пред очите,
(на живота)
чудя се, дали ще го видя
този изгрев,
или ще увяхна,
преди да се случи.
(няма го)
Залей го с огън
и по-добре го изгори.
(умирам)

© Слънце Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Живей.

  • Браво! Разчуства ме, въпреки, че смъртта никога не е решение, а просто бягство от проблемите. Колкото до смисъла на живота до сега май, никой не го е разгадал. Пожелавам ти щастие и усмивки!
Предложения
: ??:??