29.10.2013 г., 8:00  

Спящата красавица

895 0 1

Спящата красавица

 

Застигната от черна магия, застина –

остана тук само болка – ледена зима.

"Столетието”  не веднъж отмина,

щастието покрай нея не премина.

 

Днес малко по малко в тишината,

точно преди да дойде зората,

едно тихо чувство се прокрадна

и празнотата в миг открадна.

 

Поела дъх само, пленена от съня,

пропуква вече вековната броня,

готова да се облече в нежността,

моята любов отново се пробужда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Минева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...