Спящата красавица
Застигната от черна магия, застина –
остана тук само болка – ледена зима.
"Столетието” не веднъж отмина,
щастието покрай нея не премина.
Днес малко по малко в тишината,
точно преди да дойде зората,
едно тихо чувство се прокрадна
и празнотата в миг открадна.
Поела дъх само, пленена от съня,
пропуква вече вековната броня,
готова да се облече в нежността,
моята любов отново се пробужда.
© Валерия Минева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хареса ми!