Спящата красавица
Застигната от черна магия, застина –
остана тук само болка – ледена зима.
"Столетието” не веднъж отмина,
щастието покрай нея не премина.
Днес малко по малко в тишината,
точно преди да дойде зората,
едно тихо чувство се прокрадна
и празнотата в миг открадна.
Поела дъх само, пленена от съня,
пропуква вече вековната броня,
готова да се облече в нежността,
моята любов отново се пробужда.
© Валерия Минева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хареса ми!