Спящата красавица
Застигната от черна магия, застина –
остана тук само болка – ледена зима.
"Столетието” не веднъж отмина,
щастието покрай нея не премина.
Днес малко по малко в тишината,
точно преди да дойде зората,
едно тихо чувство се прокрадна
и празнотата в миг открадна.
Поела дъх само, пленена от съня,
пропуква вече вековната броня,
готова да се облече в нежността,
моята любов отново се пробужда.
© Валерия Минева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хареса ми!