2.06.2021 г., 23:36

Спящата красавица. Възрастта не е порок

1.6K 12 26

Сънувам дълго, вече цяла вечност...
На фона на еон какво е век.
Ще трябва да се будя май по спешност -
убива ми!... Принцеса съм, демек.

Не ме убоде пустото вретено,
а баш заспах си само от инат
и ще ми трябва принц, определено,
но истински... а не такъв на щат.

Обаче, сто години не пристига,
то, време е да тропна, значи, с крак.
Голямата пушилка дет ше вдигна,
на лондонска мъгла ще мяза чак.

И гледам се така, окото хващам,
но дрешките ми... малко демоде...
Добър релакс, сънят ми се отплаща...
... за модата ми трябва експозе.

Рокля, дълга?!... Каква ти изненада?!...
Но до коляното!... чорапи с ръб! -
за фигурата ми, каква награда!
... но липсата на принц е пълна скръб

Червило, очна линия... и мисля,
косата докато навивам в кок,
че в чакане на принц, ще се изприщя.
... навличам бански! Търси се жабок! :)
 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светличка, в приказките не е ма, в реала... знам ли ) Благодаря, че бе при мен
  • В приказките не е порок.
    Много весело е при теб.☺
  • Иван, благодаря ти от сърце
    Мария, направо ми припомни тези моменти, когато ги писах тези приказни пародии... благодаря ти за това, мила моя! 💓 😘
  • Каква неочаквана поанта!👏 Благодаря за поредната доза смях! Толкова е хубаво с твоите хумористични поетични пародии, Жени! 😘💕🌹
  • Харесва ми! Браво, Жени!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...