Спъвах се в собствените си грешки...
Мислех, че по асфалта мокър аз вървя,
сякаш стъпвах с гордост…
Прескочих насреща първата луна,
видях в очите й... капки милост…
Скрити под нозете й любовни ноти,
водени от сол ключ златен…
И тръгнаха след него и спомените лоши…
На небето се изписа пейзаж..с. омраза потаен…
И вървях аз… спъвах се в собствените си грешки.
Крещях, търсейки спасението на добрината.
А в лицата на хората виждах само присмешки…
За бога, къде е светлината?
Хванах лъч отронен светлина и любов…
Стиснах го… и сълза от очите ми се стече…
Наистина това беше моят зов…
За малко щастие… Болеше! От мечтите кръв потече…
Затворих очите си на мига. Загубих се в мислите си…
Зарових съзнанието си в капка вода…
Изживях наново миговете си…
Отворих очи…
Оказа се, че съм заключена между четири стени…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
