Огледало имам в душата си, 
парченца сребърно стъкло,
оглеждаш ли се сутрин, като станеш,
в душата ми сребърна, дано...

Или със босите си стъпки,
пътека си направил мълчешком,
а след тебе вечер,
тихичко пришивам кръпки,
на твоите следи, нахлули с взлом.

И бод след бод, огледалото събирам,
и сутрин пак е цяло, за момент,
преди със мръсните си пръсти,
да смачкаш всичко живо в мен.

Огледало имам, в сърцето си,
обковано в сребърно стъкло,
и сребърно отглеждам в очите си,
в душата изтъкана от сребро...

Диана Димитрова