5.02.2006 г., 19:26

Сребърна корона

1.1K 0 4
Блести под лунните лъчи,
самотно на трона тя лежи,
диамантчета проблясват в мрака,
някой да я сложи чака,
прекрасна корона от сребро,
някогашен символ на добро.
Но има надежда някоя да се появи,
принцеса от далечните земи,
защото за девойка предназначена е тя,
короната на красотата.
Ще възвърне по света мира,
без бой,кръв и война.
Отново всичко ще се роди,
зеленина в красивите гори,
трева по безкрайни ширини,
и водопади по високите планини.
Слънцето отново ще заблести
там, където стелел се е мрак преди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...