Feb 5, 2006, 7:26 PM

Сребърна корона

  Poetry
1.1K 0 4
Блести под лунните лъчи,
самотно на трона тя лежи,
диамантчета проблясват в мрака,
някой да я сложи чака,
прекрасна корона от сребро,
някогашен символ на добро.
Но има надежда някоя да се появи,
принцеса от далечните земи,
защото за девойка предназначена е тя,
короната на красотата.
Ще възвърне по света мира,
без бой,кръв и война.
Отново всичко ще се роди,
зеленина в красивите гори,
трева по безкрайни ширини,
и водопади по високите планини.
Слънцето отново ще заблести
там, където стелел се е мрак преди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...