24.01.2010 г., 15:01

Сред хилядите други намери ме

1.2K 0 0

Защо ли все към теб вървя?

От пътищата толкова безмерни,

аз все към тебе се стремя.

На вятъра душата си обричам.

Да ме обсеби и владее.

И моите мисли, моите чувства

безмилостно и лудо да пилее.

За тебе искам да съм вятър, полъх лек.

До тебе винаги да бъда

и ти да знаеш, че съм тук.

Сред хилядите хора в твоя ден,

единствена да чувстваш само мен.

Безпътна, Необятна и без име -

сред хилядите други намери ме…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поля Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...