Сред хилядите други намери ме

Защо ли все към теб вървя?

От пътищата толкова безмерни,

аз все към тебе се стремя.

На вятъра душата си обричам.

Да ме обсеби и владее.

И моите мисли, моите чувства

безмилостно и лудо да пилее.

За тебе искам да съм вятър, полъх лек.

До тебе винаги да бъда

и ти да знаеш, че съм тук.

Сред хилядите хора в твоя ден,

единствена да чувстваш само мен.

Безпътна, Необятна и без име -

сред хилядите други намери ме…