Сред хризантеми
Ноември ме прегърна с хризантеми,
набра ми най-красивия букет,
с мириса на сняг, на зимно време,
с нов пейзаж и с нов сюжет.
Наивен и смълчан ме гушна,
като хлапак, подгонил есента
и втурна се след вятър непослушен
във вихъра на цветните листа.
Откри ме в тях и спря се на зениците,
в ръцете ми измръзнали за топлина.
А две врабчета някъде по жиците,
в очакване на зимата, видяха любовта.
Ноември ме прегърна с хризантеми,
увехна вече, чудният букет.
Остана празна ваза за декември,
скрил очите си, под снежния каскет.
29.11.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Благодаря!
