Сред хризантеми
Ноември ме прегърна с хризантеми,
набра ми най-красивия букет,
с мириса на сняг, на зимно време,
с нов пейзаж и с нов сюжет.
Наивен и смълчан ме гушна,
като хлапак, подгонил есента
и втурна се след вятър непослушен
във вихъра на цветните листа.
Откри ме в тях и спря се на зениците,
в ръцете ми измръзнали за топлина.
А две врабчета някъде по жиците,
в очакване на зимата, видяха любовта.
Ноември ме прегърна с хризантеми,
увехна вече, чудният букет.
Остана празна ваза за декември,
скрил очите си, под снежния каскет.
29.11.2020
Благодаря!
