Сред мрака

Мълчи ми се!
Не ща да пиша!
Всяка дума е проблем
най-черен!
Драмата от нищо
става,
сякаш думите са надпревара,
на ками по- остри и обидни,
поразяващи, невидими!
И всяка до сърцето стига
и раздира
тази плът човешка!...
Да се срещнем май, че беше грешка,
или пък прищявка на съдбата,
за да прокървят сърцата!

Мълчи ми се!
Не искам да говоря!
Омръзна ми да споря
с теб, с оная преди тебе,
мир искам да намеря!
И блага дума,
жест на обич,
ама истинска!

Мълчи ми се!
Обиден съм
и огорчен!
На лоши мисли
съм във плен!
Не се усещам вдъхновен,
нито вече озарен!
Ти проби душата ми със остър поглед,
думите отровни изхвърчаха!...
Уби ме жив,
вече не мечтая!
Какво ще се получи
аз не зная!...

Мълчи ми се и чакам,
знака,
че всичко е приключило 
завинаги...
или тепърва почва по-добро!
Не зная! Не ме интересува!
Пускам се и оставям
дяволът тъй черен да ликува!
Кой душата ми ще излекува?!
Вярвах, че си ти,
грешах, уви!

Мълчи ми се!
Не искам да говоря!
На мен ми стига!
Умът ми просто не разбира,
до кога, защо и как
ще бъда вечно враг,
на най-близките си,
най-възлюбени!
Няма как!
Не искам да живея в този мрак!
Светлината търся,
Боже, дай ми знак!...
Ще пробвам пак...
и като падна - пак!
Истината търся,
Боже, дай ми знак!