Сред нищото
Затворен съм във нищото.
В последните му свитъци.
Ненужен знак в небитието.
Бутилка хвърлена на халос в океана
с надеждата да стигне до пристанище.
Живея само във едно очакване -
вселената се разширява
и някой ден до мене да достигне
вълната приливна, даряваща Реалност.
Сега е равно всичко като ъгли на квадрат.
Великият квадрат затворен във една окръжност.
Къде ме води неусетният ми свят
и сенките от вечността осъдени...?
На нищото лицата разпознавам в мен
и в другите, които отминавам
(километражни камъни на нестандартен път).
На детско вричане
от себе си забравено.
Осъден съм от толкоз много черни плажове -
извити елегантно...
от негативите на снимките промазани...
и от безкрай седефен
хвърлил похлупак.
Осъден съм от любовта,
удавена в петролни разливи.
А още помня твоето лице
в далечната гора,
с тела-дървета
от предишните прераждания.
Потърсих в теб подслон.
Потърсих дом.
В очите ти единствени
на странница.
Но арогантен лъч
се спусна шумно от небето
да развали магията
на тайнството...
И нищото със многото лица
отново оживя
и с равнодушен карнавал
въвлече ме
в безбройните си тъжни
празници.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Добре е написано.Всяка строфа отбелязва нов момент.Нов начин на писане, но по оригинален начин отразяваш ситуациите. Раздвижена поезия Браво Младен.!!!!!
-
Благодаря на Ваня Даракчиева и на Калоян за вниманието.
Трогнат съм от хубавите ти думи, Калояне и ти желая творчески успехи
и весел уикенд! И на теб успехи и любов, Ваня! -
Много е добро! Явно когато сме тъжни пишем най-добрите и най-искрени неща, защото и при мен е така ... Поздравления!
-
Успех и от мен и лека нощ!
-
Не си спомням, бях го видял някъде като проект. Но ти отдавм чест за енциклопедичноста. Аз нещо съм съм последно време уморен. Тръгнах през ада за рая, уверен в силите си, ама трудно, та трудно. Малко от почивка се нуждая, но няма отказване.
Успех и на теб. -
Ако не ме лъже паметта, двигателят на Ванкел има формата на триъгълник на Рело.
-
Имам си амулет от тибет с това ,а,. То ми е като захарта за лека и пръст Ванга. А монголците са варвари. Живея в чужбина, иначе с радост бих посетил това тибетско плато в БГ. А ти видял ли си душата в движение- в двигател на Рело. Напредват хората, но откриват още кремъка.
LG -
1. Изненадан съм до стъписване, Станиславе. Не вярвах да чуя от някой в този сайт такива неща. Очевидно подценявам хората тук. Нашата душа се стилизира с един йероглиф - тибетско "а". Чойджид дагин разказва за него в Монголската книга на мъртвите. А иначе формата на душата напомня триъгълник на Рело /вероятно знаеш и това/. А това си е окръжност в съответна метрика, разбира се за всеки метриката е индивидуална, като пръстовите отпечатъци. Така че прав си - всеки има свое лично "пи".
Когато ти остане време, посети горното брезнишко езеро на Пирин и ще разбереш за какво точно говоря. Можеш да го видиш и тук:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Gorno_Breznishko_ezero_IMG_9315.jpg
2. Благодаря за вниманието, Ралица! По този случай един поздрав от мен:
https://www.youtube.com/watch?v=leXpn9_pi8A -
Да, пак си прав. Зная ,Манхатън, , зная закона, но живеех, като теб извън него, като ал,химик гонен и преследван. Помня ,,Тайнството на Агнеца,,
и ти желая успех да се сдобиеш със собствено Пи. Вярваш или не, аз вчера
го захвърлих, мислейки си..не, уверен бях, че го имам. -
1. Благодаря, Пламена! Трогнат съм от вниманието ти. Аз пиша само, когато не ми е весело на душата. Може би затова работите ми са тъжни.
Когато ми е весело, просто скачам от радост, пея песни и си живея живота.
Хубава вечер!
2. Чудесен коментар, Станиславе! Хубаво е, че спомена Линдеман, който на 30-я си рожден ден, през 1882г., доказва трансцендентността на числото "пи" и с това завинаги затваря темата за квадратурата на кръга.
Като мое лично наблюдение и допълнение ще спомена, че всяка метрика, индуцирана от норма, задава свой тип окръжности, които имат свое "пи", зависящо от конкретната метрика. За евклидовата метрика "п" е равно на 3,14159..., но за метриката "Манхатън" "пи" е равно на 2 /в нея окръжностите са квадрати/.
От мен здраве и вдъхновение! -
Нерешима, трансцидентална съдба. Просто трябва да го кажеш най- накрая, като Линдеман човекът липа.
-
На мен прозвуча тъжно, дори леко отчаяно,
но иначе хубаво, написано с твоя отличаващ се стил!
Поздрави! -
Никола, Евелина и Анахид. Благодаря ви, че бяхте с мен и за хубавите слова!
И на теб най-сърдечно благодаря за вниманието, Доче!
Бъдете здрави и вдъхновени! -
"А още помня твоето лице
в далечната гора,
с тела-дървета
от предишните прераждания."
Препускат невидими тъжни пътища
създават спомени от бъдеще и минало.
Кинжалът на греха забит до дръжката
плете очакване за прошката и силата...
Поздравления! -
Прекрасно - едно от най-ефектните стихотворения с особен драматизъм и психологическа дълбочина...!!!
Къде ме води неусетният ми свят
и сенките от вечността осъдени...?
На нищото лицата разпознавам в мен
и в другите, които отминавам
(километражни камъни на нестандартен път). -
Валдемар /perov/, Стефане, Ели, Таня, Симо, благодаря, че наминахте и ми оказахте честта да прочетете и удостоите с внимание скромния ми текст!
Желая ви нови творчески успехи и приятна вечер!
П.С. Мерси, Симо, за хубавата музика на Флойд! -
Странна творба. Не че ти е първата такава, но тук долавям нещо особено....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
