Ела със мен във мрака,
да няма светлина,
където дъските стари тракат
и безлунна е нощта.
Ела със мен в безкрая,
сред паяжини и кринолин,
където призраци витаят,
и небосвода не е син.
Ела с мен отвъд огледалото.
Aз съм дете на нощта
и в затъмнения съм се разпиляла.
Ще бъдеш ли принц на мойта тъмнина?
10.01.2015г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Всички права запазени
в сумрака с твойта да се слее
ще бъдем заедно в една съдба
и тишината светло ще запее.