Ела със мен във мрака,
да няма светлина,
където дъските стари тракат
и безлунна е нощта.
Ела със мен в безкрая,
сред паяжини и кринолин,
където призраци витаят,
и небосвода не е син.
Ела с мен отвъд огледалото.
Aз съм дете на нощта
и в затъмнения съм се разпиляла.
Ще бъдеш ли принц на мойта тъмнина?
10.01.2015г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
