Сред сенките на сънната дъбрава
Сред сенките на сънната дъбрава
Нима ще мога да заспя,
пак синее вечер пуста...
Леда да можех да стопя,
тъй неизразимо чиста...
Как искам да си тук сега
и без думи да те гледам...
Потрепват сенки, хлад, нега,
струва ми се, че пропадам...
Не може ли в таз лятна нощ,
питам сънната дъбрава...
Да имам сладката ти мощ
опиянена до забрава...
Линея аз с горчивина,
че бях ли с теб или не бях...
Копнея с тъжната луна,
отрада моя, страст и грях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
