Сред сенките на сънната дъбрава
Нима ще мога да заспя,
пак синее вечер пуста...
Леда да можех да стопя,
тъй неизразимо чиста...
Как искам да си тук сега
и без думи да те гледам...
Потрепват сенки, хлад, нега,
струва ми се, че пропадам...
Не може ли в таз лятна нощ,
питам сънната дъбрава...
Да имам сладката ти мощ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up