Сред сенките на сънната дъбрава
Нима ще мога да заспя,
пак синее вечер пуста...
Леда да можех да стопя,
тъй неизразимо чиста...
Как искам да си тук сега
и без думи да те гледам...
Потрепват сенки, хлад, нега,
струва ми се, че пропадам...
Не може ли в таз лятна нощ,
питам сънната дъбрава...
Да имам сладката ти мощ
опиянена до забрава...
Линея аз с горчивина,
че бях ли с теб или не бях...
Копнея с тъжната луна,
отрада моя, страст и грях...
© Светла Асенова Все права защищены
Тъгата пише хубави стихове...