Сред сенките на сънната дъбрава

Поэзия » Любовная

815 6 12

Нима ще мога да заспя,

пак синее вечер пуста...

Леда да можех да стопя,

тъй неизразимо чиста...

Как искам да си тук сега

и без думи да те гледам...

Потрепват сенки, хлад, нега,

струва ми се, че пропадам...

Не може ли в таз лятна нощ,

питам сънната дъбрава...

Да имам сладката ти мощ

опиянена до забрава...

Линея аз с горчивина,

че бях ли с теб или не бях...

Копнея с тъжната луна,

отрада моя, страст и грях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

contessa (Светла Асенова)

Благодаря ти, любима!
Тъгата пише хубави стихове...

2019-07-30T11:04:46+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Красив е твоят свят, Нежност моя...И тъжен...

2019-07-30T06:23:44+03:00
contessa (Светла Асенова)

Благодаря ти, Хари!
Толкова е хубаво, че си се спрял на моето произведение...
Луната е моя главна героиня в повечето мои стихове...
Но изгрева и залеза са не по - малко вдъхновяващи...

2019-07-29T18:56:33+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Много трогателно и изпеляващо! Следващия път желая вдъхновението ти да бъде породено от изгрева или залеза на слънцето...или много положителна енергия и емоции.

2019-07-29T18:50:07+03:00
contessa (Светла Асенова)

Благодаря ти, Ангелче!
Радвам се да те видя тук за първи път...
Благодаря ти, Станислава!
Приятно ми е, че си се спряла при мен...

2019-07-29T18:20:38+03:00